Академик алармира: Малките ледници в Пирин на път да изчезнат завинаги

Микроледниците в Пирин са на път да изчезнат напълно до 2045 година, съобщи доц. Емил Гачев от Института по геофизика, геодезия и география при Българската академия на науките (БАН) по време на презентация на резултати от наблюденията на терен в планината.

Микроледниците в Пирин

В Пирин можем да открием два микроледника, разположени в най-високата мраморна част на планината. Един от тях е Снежника, намиращ се в циркуса Големия Казан под връх Вихрен. Вторият, Бански суходол, е разположен под северната стена на карстовия ръб Кончето. Според изследванията, тези ледници съществуват без прекъсване от поне 500 години, сподели доц. Гачев. Той подчерта, че най-голямата ценност на българските микроледници е тяхната способност да регистрират климатичните промени точно и безпристрастно.

Тенденция към безснежни зими

В последните 7-8 години се наблюдава тенденция към безснежни зими, отбеляза ученият. Според него, дефицитът на сняг през декември и януари отчасти се компенсира от значителни валежи през март и април. Това са интензивни валежи, които водят до натрупване на лавинен сняг. Това влияе върху състоянието на микроледниците. "Наблюдаваме деградация на малките ледници в снежници и ледени преспи. В Пирин тази деградация след 2018 г. засяга по-силно микроледника Бански суходол. Той не показва активност и се превръща в ледена преспа", обясни доц. Гачев.

Последните 150 години и климатичното затопляне

"Последните 150 години са период на постоянно климатично затопляне. Причината е повишаване на слънчевата активност след малката ледникова епоха, което съвпада и с индустриалната революция", каза специалистът. Микроледникът Бански суходол се намира почти на 2700 м. височина. Благодарение на по-ниските температури, той успява да се съхрани. При него лавиносборът е до 4 пъти по-малък, в сравнение с този на Снежника и затова интензивните валежи през май-юни стопяват снежната покривка и го оголват през юли, обясни ученът. Лавинната дейност е по-значима за Снежника поради фуниевидната форма на склона, концентриращ сняг от 20 пъти по-голям от площта на микроледника. Това предпазва микроледника от ефекта на високите летни температури през първата половина на лятото, поясни Гачев. В момента микроледници се срещат в три от високите планини на Балканския полуостров – Дурмитор (в Черна гора), Проклетия (в Албания) и Пирин (в България).