Постепенното присъединяване към Шенген: Причината Виена задържа България и Румъния

Австрийското вето за Шенген: Какво следва за Румъния и България?

Австрийското вето срещу присъединяването на България и Румъния към Шенгенското пространство продължава да предизвиква въпроси и дебати. Австрийските журналисти Аделхайд Вьолфл и Томас Майер от вестник "Стандард" се опитват да разберат по-добре причините за това вето и какво следва за двете страни.

Постепенно премахване на граничния контрол

Австрия, която се присъедини към Шенгенската система през 1997 година, е изправена пред подобен сценарий. По това време, Бавария наложи вето срещу присъединяването на Австрия, твърдейки, че тя не е в състояние да защити адекватно външните граници на ЕС с Източна Европа. Това предизвика силно възмущение във Виена. В резултат на кризисна среща на върха, ръководителите на Германия, Италия и Австрия решиха да въведат постепенно отворени граници. Този процес започва с премахването на граничния контрол на места, където той е лесен за осъществяване и където злоупотребата е почти невъзможна. Пример за това са летищата, където проверките на самоличността са строго регламентирани. Гражданите на страните от ЕС, които са част от Шенгенската система, могат да преминават без паспортни проверки, но все пак подлежат на проверки за сигурност. Пътниците от трети страни се обработват отделно на техните собствени контролно-пропускателни пунктове. След това, обикновено година по-късно, се отварят сухопътните граници.

Австрийските искания

Австрийският канцлер Карл Нехамер и министърът на вътрешните работи Герхард Карнер твърдят, че защитата на външните граници не работи и че прекалено много мигранти идват в Австрия през България и Румъния. Те настояват за по-строг контрол на границата по река Дунав между Румъния и България, за да се сведе до минимум броят на мигрантите, които достигат до Румъния. Освен това, те призовават за модернизация на граничните съоръжения на българо-турската граница, финансирана от Европейската комисия. Накрая, Австрия призовава България и Румъния да създадат по-малко бюрократични пречки за прилагането на Дъблинския регламент.

Какво следва?

Със сигурност, предстоят още много обсъждания и преговори относно присъединяването на България и Румъния към Шенгенското пространство. Въпреки това, тези страни трябва да продължат да работят усърдно за укрепване на границите си и за подобряване на сътрудничеството си с останалите страни от ЕС. Независимо от решението на Австрия, важно е да се направи всичко възможно за гарантиране на сигурността и стабилността на Европейския съюз.