Убийствата пред Соло: Историята на магистрата, неодобрил абсолютната присъда

Преди седмица, след дълги години на бягство, осъденият на доживотен затвор за убийствата на двама пред дискотека "Соло", Илиян Тодоров, беше върнат в България. Това се случва 13 години след присъдата на първа инстанция, по време на която Тодоров беше оправдан. Съдия Мария Дончева, която искаше Тодоров да бъде осъден, говори ексклузивно за NOVA за събитията, които останаха извън публичното пространство около делото "Соло".

Двойното убийство пред дискотека "Соло"

През 2009 година, три години след двойното убийство пред дискотека "Соло", състав от Софийския градски съд, с председател Румяна Ченалова, оправда обвинения Илиян Тодоров. Решението обаче не беше единодушно. От петчленния състав, само съдия Мария Дончева имаше различно мнение. "Това беше едно много сериозно дело. Много тежко и няма как човек да го забрави. Впечатляваща беше атмосферата по време на процеса, който беше изключително емоционален. Съдебният състав през цялото време усещаше емоциите и чувствата на присъстващите в залата. Близките на починалите, както и подсъдимият и неговите близки, преживяваха много силно случващото се в залата", споделя зам.-председателят на СРС Мария Дончева.

Различни мнения в съдебния състав

"Много съдии ще кажат, че съдията не бива да има емоции, той трябва да се абстрахира от случващото се в залата. Но това не е точно така. В този конкретен случай, целият съдебен състав трябваше да остави емоциите настрана и да се произнесе въз основа на закона и доказателствата по делото. Тук се получи и разминаване на мненията. Една част от съдебния състав имаше един прочит върху доказателствените материали, а аз имах различен, което ме принуди да подпиша присъдата с особено мнение, защото нашият закон не изисква от съдебният състав да подпише присъдата при пълно единодушие, както е в САЩ", обясни тя.

Общественото мнение и съдебната присъда

"Моето особено мнение беше в съзвучие с общественото мнение до голяма степен. Именно тук е тънката граница, много често по време на подобни процеси съдът е подложен на силен обществен натиск. Част от работата е този натиск да бъде пренебрегнат и съдът да може да постанови безпристрастно своята присъда. В моя случай обществената реакция беше спестена, докато другата част от съдебния състав трябваше да се справят с нея", посочва Дончева. Събитията около този случай продължават да предизвикват въпроси и дискусии. Илиян Тодоров, въпреки че беше оправдан от първоинстанционния съд, впоследствие беше осъден на доживотен затвор. Този случай е пример за сложността и предизвикателствата, пред които се изправя правосъдната система.